безрòпотен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не роптае; покорен. Той въздиша дълбоко. Какво ли ставаше в тая безропотна, мълчалива душа. Елин Пелин. 2. Който се извършва без ропот. Безропотно подчинение.