безсѝлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който няма сила; слаб, немощен. Рада се отпусна безсилна на миндера. Вазов. Да те пресрещне старата на прага / и, сложил чело на безсилно рамо, / да чезнеш в нейната усмивка блага / и дълго да повтаряш: „мамо, мамо.“ Дебелянов. || Прен. Който не е в състояние да направи нещо. По небето се появиха едри звезди, но тяхната светлина беше безсилна да разреди непроницаемия мрак. Елин Пелин. Ярост и безсилна злоба го разкъсват. Л. Стоянов. Думите са безсилни да изкажат за него похвала, каквато му се пада. Величков.
|