безсѝлие, мн. няма, ср. Отсъствие на сила; слабост, немощ. Стремски се безпокоеше за Невянка, която се оплакваше от голямо безсилие и неспособност да върви нататък. Вазов. || Прен. Отсъствие на възможност да се направи нещо. Той чувстваше безсилието си да реши тоя въпрос.
|