безсмъ̀ртен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който оставя вечен спомен за себе си в съзнанието на поколенията; незабравим, незаличим. Който умре за народа, той е безсмъртен. Вазов. Безсмъртен подвиг. Безсмъртна слава. 2. Рел. Който живее вечно, който не умира. Безсмъртна душа. Безсмъртни богове.
|