безсмъ̀ртие, мн. няма, ср. Книж. 1. Вечен спомен в паметта на поколенията. Само поезията може да даде безсмъртие на световните дела. Вазов. И смъртта на тебе, о, бесилко свята, / бе не срам, а слава нова на земята / и връх, откъдето виждаше духът / към безсмъртието по-прекия път. Вазов. 2. Рел. Вечно съществуване. В тая пещера живее бялата кукувица, благословена от господа с безсмъртие. Ще рече — да не умира во веки веков. Елин Пелин.
|