безспѝрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не спира; неспирен, непрекъснат, непрестанен. Някъде се смълча медно звънче, и нощната тишина се изпълни с безспирната песен на щурците. Елин Пелин. На живота безспирният грохот / ги (тълпите) поглъща и бързо мени. Лилиев.
|