безстрàстен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не влага страст в действията си; равнодушен, безразличен. Безстрастен зрител. 2. Който изразява безстрастие; безразличен, равнодушен. Бръчков го погледна с безстрастен, леден поглед. Вазов. На безстрастното време в неспира / гасне мълком живот неживян. Дебелянов.
|