безсъ̀нен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е прекаран без сън. Тя видя лицето си изморено и побледняло от вълненията и безсънното нощуване във вагона. Вазов. Безсънни нощи. || Който бодърства, не спи. Надежди възторжени и тайна боязън / отново вълнуват безсънно сърце. Яворов.
|