безỳмен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който е лишен от разум; побъркан. Безумен човек. 2. Който изразява безумие. Безумен поглед. 3. Безразсъден. Роб бях тогаз — вериги влачех, / та за една твоя усмивка / безумен аз света презирах / и чувства си в калта увирах! Ботев. Безумна авантюра. 4. Като същ. безумен м., безумна ж. — луд човек, луда жена. Той хвърли пушката и побягна като безумен. Елин Пелин.
|