|
бей, бèят, бèя, мн. бèйове, м. (тур.). В Османската империя — титла на малък феодален владетел, едър земевладелец или управител на малък град. С револвер в ръка (Левски) напомня на бея да не мъчи селяните. Смирненски. Даскале, хай на конака с мене, вика те беят! Вазов. □ Живее като бей (разг.) — живее охолно, разкошно.
бей междум. Разг. За израз на учудване, изненада; брей. Я! Това е Белчо — викна радостно развълнуван бае Стоян. — Позна, бей, позна ме. Елин Пелин.
|