бекя̀р (рядко) и бекя̀рин, мн. бекя̀ри, м. (тур.). Разг. Мъж, който живее без семейство, без да води домакинство. Като другоселец и бекярин, хранеше се повече в неговата механа. Влайков. || Неженен, ерген.