бèлег, мн. -зи, м. (прабълг.) 1. Следа, диря от нещо, обикн. от рана. Имаше разни драсканици и белези по лицето. Йовков. 2. Знак за разпознаване. Поставям белег. 3. Прен. Признак, особеност; отличителна черта. Отличителен белег. Характерен белег.