белèжа, -иш, мин. св. беля̀зах, прич. мин. страд. беля̀зан, несв., прех. 1. Поставям знак, белег — за отлика или запомняне. Вълко сипеше жито като злато и бележеше с ножа си по работите. Йовков. 2. Записвам, отбелязвам. Сеизмографи прислушват земята: / чувствителни / трептят, бележат, / измерват земетръсите. Багряна. || Споменавам, пиша. Ето какво бележи той в един от пътнишките си очерки. П. П. Славейков. Навел се над книгата, гледа си, бележи си, работи си. Чудомир. 3. Прен. Показвам, отбелязвам. Бележа успехи.
|