белèжка ж. 1. Кратка записка, с която се удостоверява нещо. Служебна бележка. Касова бележка. 2. Само мн. Кратко, сбито записване на чути или прочетени мисли. Правя си бележки. Вадя си бележки. 3. Кратък допълнителен или разяснителен текст. Преди пет години, когато печаташе първото издание на „Хъшове“, авторът бе турнал накрая следната бележка. Вазов. 4. Само мн. Кратко устно или писмено излагане на мнения, мисли или впечатления. Критични бележки. Литературни бележки. Биографични бележки. Пътни бележки. 5. Листче, върху което е написано или отбелязано нещо. Пратете му бележка да дойде. 6. Оценка на успех в учебно заведение. Получих добра бележка. □ Вземам си бележка — имам пред вид. Правя бележка (на някого) — правя напомняне, леко мъмрене.
|