беломòрец1, мн. -рци, м. Лице от населението на Беломорието.
беломòрец2, мн. няма, м. Диал. Вятър, който духа от към Бяло море; долняк, южняк. Спря дъжд, задуха изведнъж южнякът. А суши, / суши ли беломорец гърбовете / и пътищата. К. Христов.