белонòг, -а, -о, прил. 1. Поет. Който е с бели нозе. И белоноги нимфи в рой / се стекоха да слушат. Вазов. || Като същ. ж. белонога — жена с бели нозе. Изворът на белоногата (заглавие на поетическо произведение). П. Р. Славейков.