белòсвам, -аш, несв.; белòсам, -аш, св., прех. 1. Мажа, измазвам с вар или с бяла боя. Светла слънчева стаичка, чисто белосана, с два южни прозорци. Влайков. 2. Разг. Слагам белило. Булката му вече е доста позастаряла, но все още белосва и черви лицето си. белосвам се, белосам се възвр. и страд.
|