|
бèля1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Диал. Суша на слънце изпрано платно, бельо и др., за да стане бяло; избелвам. Момите и булките... белеха платна на Opeша. Йовков. 2. Мажа с белило. Много си бели лицето. беля се страд.
бèля2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Махам кората на дърво, плод и под.; обелвам, лющя. Грамаден дъб се изправя току пред шосето. Вихрушката на куршумите връхлита право отгоре му, чука по яките клони, бели кората им. Йовков. Есен ще иде тя по махалата да помогне като белят кукуруза. Влайков. Беля ябълки. Беля картофи. беля се страд.
беля̀ ж. (тур.). Беда, зло; пакост, неприятност. Тая пушка насмалко щеше да ми донесе беля на главата. Каравелов. □ Вкарвам някого в беля (разг.) — въвличам някого в действия с неприятни последици. Кои са тия хора? Не им е чиста работата... Ще ни вкарат в някоя беля. Л. Стоянов. Търся си белята (разг.) — правя нещо, което може да ми донесе беда.
|