беля̀нка1, мн. белèнки, ж. Диал. Място край река, където се белят платна. Че препусна враня коня / при белянка край полянка: / малки моми платна белят, / а вдовици ризи перат. Нар. пес.
беля̀нка2, мн. белèнки, ж. Диал. Седянка, на която се бели царевица. По беленки, по седенки.
|