бент, бèнтът, бèнта, мн. бèнтове, бèнта (сл. ч.), м. (перс.). 1. Изкуствена преграда на река за отбиване на водата; яз. Придошлата река разкъса бента. 2. Заприщена вода; вир. Далече шумеше водата на бента и се надвикваше с вятъра. Елин Пелин.