берà, -èш, мин. св. брах, прич. мин. страд. бран, несв. 1. За плодове, цветя и под. — вземам с ръка или откъсвам и поставям на едно място. Синьото цвете цъфтеше, / малка го мома береше. Каравелов. Твойта кошница е пълна / с алени малини. / Брала си ги, па си пяла / сред горите гъсти. Вазов. 2. Диал. Събирам, набирам. Царят войска бере. Нар. пес. 3. Диал. Вмествам в себе си, побирам, съдържам. Съдът бере 10 кг. 4. Гноя. Пръстът ми бере. бера се страд. □ Бера душа (разг.) — боря се със смъртта, агонизирам. Бера сили (разг.) — събирам сили, подготвям се, за да предприема нещо. Бера страх (разг.) — страхувам се, боя се. Бера студ (разг.) — студувам, мръзна. Бера ядове (разг.) — ядосвам се. Не бери грижа (за това) (разг.) — не се грижи.
|