беснèя, -èеш, мин. св. бесня̀х, несв., непрех. Проявявам се като бесен, разярен; беснувам, вилнея. Но кажи какво да правя, / кат си ме, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин че бесней / над бащино ми огнище. Ботев. Беснее бурята и в пустий бряг / вълните буйно блъскат се, реват. Величков. || Лудувам, буйствам. Стига си ти по седенки / с Камена бесняла, / заран-вечер на извора / със него гълчала. Вазов.
|