бèше, мин. несв. и мин. св. 2 и 3 л. ед. от бях. Вж. съм, бъда. □ Беше (беше тя) (разг.) — свърши се, измина се. Откакто ме таз орис сполетя, / и свят, та и живот ми беше отмилял. / Тя беше, думах си, свърши се твоят дял. П. П. Славейков. Каквото беше, беше.
|