|
би частица. За означаване на предположение, възможност. 1. Като остатък от старобълг. инфинитив быти в израз може би — възможно е. Може би е брат умрял, / може би любим паднал, / може би един шрапнел / е отнел прекрасна младост. Вапцаров. 2. Форма на 3 л. ед. от усл. накл. на съм, която в съчет. ако би да, да не би да, ако ще би образува сложни съюзи за означаване на предположение, възможност. Ами ако би да падне въз нас. Вазов. Само, тате, да се махнем от тук, да не би да ни намери някой. В. Друмев. Да не би да дириш някого. Елин Пелин. Той взе да се дърпа учудено, да не би да се смеят другиму, и смехът се усили. Вазов. Глава да съм, че ако ще би и лукова. Послов. Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Послов.
|