|
бѝене, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бия. 1. Нанасяне на удари, побой. Дохожда и даскалът. И пак караници, теглене на уши, биене по ръце. Влайков. 2. Убиване на дивеч с огнестрелно оръжие. Тая гора беше завардена и служеше за охолно свърталище на тъдявашните мечки, биенето на които било запретено. Вазов. 3. Стреляне, обстрелване. Биенето на неприятелската артилерия по нашите окопи не е ефикасно. 4. Удряне, чукане. Биене на нагорещено желязо. || Силно удряне от водна или въздушна струя. Водно биене. Въздушно биене. || Туптене, пулсиране. Чувства се последно слабо биене на пулса. Вазов. Биене на сърцето. 5. Даване сигнал с чукане, с удари. Счу му се близко, съвсем наблизко биене на клепало. Ст. Загорчинов. Биене на звънец.
|