|
бѝло, мн. билà, ср. 1. Най-високата вододелна част, гребен на планина или на хълм. Бяха се изкачили на билото на планината и вървяха на запад. Йовков. 2. Най-високата част на покрив. Тогава дойде голямата вода и стигна до билото на къщата. А. Каралийчев.
билò. 1. Прич. мин. св. деят. ср. от съм. 2. Като същ. ср. било — нещо, което е станало. Било що било, то се забрави вече. Йовков. □ Разправям било и не било (диал.) — разправям действителни и измислени неща.
билò съюз. При противопоставяне: било... било, било... или — или... или. Не оставяше никой да мине из пътя, поп било, жена било..., докато му не прикачи някой верен епитет. Вазов. Било с пари или с работа.
|