|
бѝсер м. (араб.). 1. Твърдо зърно с блясък, образувано в черупките на някои миди и употребявано за украса; перла, маргарит. Лъснаха копринени рокли, атлазени женски обувки,..., скъпоценни обици, гривни, нанизи, бисери и диаманти. Вазов. 2. Като прил. неизм. Поет. Бисерен. Бисер зърно. Бисер сълзи. Бисер зъби. Бисер маниста.
|