|
бит, битъ̀т, битà, мн. няма, м. Начин на живот, свойствен на определен народ, социална група и др. Народен бит. Селски бит. Градски бит. Домашен бит.
бит, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от бия. 2. Като. прил. обикн. в съчет. бито сирене, мляко — обезмаслен, бито платно — гъсто тъкан. □ Битият бит (разг.) — станалото е непоправимо.
|