бѝтка ж. Въоръжено стълкновение между противници във война или във въстание; бой, сражение. Той беше юнакът с горещата кръв, / Караджата храбри, във битките пръв, / мъдрец във съвета, орел в планината. Вазов. Битката ечеше пред нея със всичката си сила. Йовков. Битката на Косово поле.
|