бич, бѝчът, бѝча, мн. бѝчове, м. Тънка плетеница от ремъци, жили или върви, с която се бие; камшик, гърбач. Той размаха седможилест бич. Елин Пелин. || Прен. Напаст, бедствие. Ракът е бич за човечеството. □ Бич божи (остар.) — голямо общо бедствие.
|