б
ба
бд
бе
би
бл
бо
бр
бу
бъ
бю
бя
| би
биберон
библейски
библиограф
библиографичен
библиографически
библиография
библиографски
библиоман
библиомания
библиотека
библиотекар
библиотекарски
библиотекарство
библиотечен
библиофил
библиофилски
библиофилство
библия
бивак
бивам
бивачен
биввам
бивол
биволар
биволарка
биволарски
биволарче
биволица
биволски
биволче
бивш
бигор
бигорен
бигорлив
бигоров
бидейки
бидон
бидох
биене
бижу
бижутер
бижутериен
бижутерия
бизнес
бизнесмен
бизон
бик
бикоборец
бикоборство
бикоглав
бикоглавство
бикоглавщина
бил
билгия
биле
билет
билетен
билион
билионен
билка
билкар
билкарка
билкарски
билкарство
било
билюк
билюр
билюрен
биляр
билярд
билярден
билярин
билярка
билярски
бинлик
бинокъл
бинт
бинте
бинтовам
биограф
биографичен
биографически
биография
биографски
биолог
биологичен
биологически
биология
биоложка
биоложки
биосфера
биохимик
биохимичен
биохимически
биохимия
бира
бирария
бирен
бирник
бирнически
бирнишки
бис
бисер
бисерен
бисквит
бисквитен
бисмут
бистрене
бистрина
бистроструен
бистрота
бистря
бистър
бит
битва
битие
битка
битност
бито
битов
битопис
битописен
битпазар
битпазарски
бифтек
бих
бич
бича
биче
бичене
бичкиджийница
бичкия
бичме
бичувам
бичуване
бишвам
бишкам
бишкане
бишна
бия
|
бѝя, бѝеш, мин. св. бих, прич. мин. страд. бит, несв., прех. 1. Нанасям някому удари, побой; удрям. И нека ме бие, нека ме тъпче с краката си. Йовков. 2. Убивам с огнестрелно оръжие, обикн. дивеч при лов. Ходя на лов и бия вълци и мечки. Вазов. 3. Стрелям, обстрелвам. Артилерията все бие нейде зад нас. Л. Стоянов. Пушката му далеч бие, / никога не лъже. Вазов. 4. Прен. Във война, политически борби, избори, състезания, игри — побеждавам, надвивам. Унгария би Румъния на футбол с 3:2. Бия някого на табла. 5. Удрям, кова, чукам. Чук извива юначина, / бий метала разкалени. Яворов. Бий желязото, докато е горещо. Погов. || За водна или въздушна струя — удрям силно. Бурно бий в скалите / Мраморно море. Вазов. Вятърът все по-настоятелно биеше в прозореца, Елин Пелин. || Туптя, пулсирам. Само моето сърце / чувах как тревожно бие. Вапцаров. Кръвта биеше в слепите му очи. Йовков. 6. Удрям нещо, което е предназначено да издава звук. И дълги години в усои нечути / клепалото биел калугерът стар. Вазов. || За часовник, камбана и др. — издавам звук чрез отмерени, равномерни удари. Запрелият часовник на стената внезапно почна да бие. Елин Пелин. Училищният звънец бие. бия се възвр., страд., взаим. Бия се по главата. Учениците не бива да се бият. По това време, не се бият зайци. Бия се с някого. || Сражавам се. Сега се бия до победа / в картечните гнезда прикрит. Вапцаров. □ Бие на (разг.) (обикн. за цвят) — прилича на, приближава се до, наподобява. Бие на червено. Бия на някъде (разг.) — загатвам за нещо, целя нещо. Знам накъде биеш. Бия на (в) очи (разг.) — правя впечатление, изпъквам с нещо. Бия на чувства (разг.) — въздействам на чувствата. Бия път (разг.) — изминавам дълъг, изморителен път. Бия се в гърдите (разг.) — хваля се. Бия си главата, ума (разг.) — мъча се да отгатна, да разреша нещо. Бия си шега (разг.) — шегувам се, подигравам се. Един бие тъпана, друг събира парсата (погов.) — един работи, друг има полза.
|