Речник

бѝя, бѝеш, мин. св. бих, прич. мин. страд. бит, несв., прех. 1. Нанасям някому удари, побой; удрям. И нека ме бие, нека ме тъпче с краката си. Йовков. 2. Убивам с огнестрелно оръжие, обикн. дивеч при лов. Ходя на лов и бия вълци и мечки. Вазов. 3. Стрелям, обстрелвам. Артилерията все бие нейде зад нас. Л. Стоянов. Пушката му далеч бие, / никога не лъже. Вазов. 4. Прен. Във война, политически борби, избори, състезания, игри — побеждавам, надвивам. Унгария би Румъния на футбол с 3:2. Бия някого на табла. 5. Удрям, кова, чукам. Чук извива юначина, / бий метала разкалени. Яворов. Бий желязото, докато е горещо. Погов. || За водна или въздушна струя — удрям силно. Бурно бий в скалите / Мраморно море. Вазов. Вятърът все по-настоятелно биеше в прозореца, Елин Пелин. || Туптя, пулсирам. Само моето сърце / чувах как тревожно бие. Вапцаров. Кръвта биеше в слепите му очи. Йовков. 6. Удрям нещо, което е предназначено да издава звук. И дълги години в усои нечути / клепалото биел калугерът стар. Вазов. || За часовник, камбана и др. — издавам звук чрез отмерени, равномерни удари. Запрелият часовник на стената внезапно почна да бие. Елин Пелин. Училищният звънец бие. бия се възвр., страд., взаим. Бия се по главата. Учениците не бива да се бият. По това време, не се бият зайци. Бия се с някого. || Сражавам се. Сега се бия до победа / в картечните гнезда прикрит. Вапцаров. □ Бие на (разг.) (обикн. за цвят) — прилича на, приближава се до, наподобява. Бие на червено. Бия на някъде (разг.) — загатвам за нещо, целя нещо. Знам накъде биеш. Бия на (в) очи (разг.) — правя впечатление, изпъквам с нещо. Бия на чувства (разг.) — въздействам на чувствата. Бия път (разг.) — изминавам дълъг, изморителен път. Бия се в гърдите (разг.) — хваля се. Бия си главата, ума (разг.) — мъча се да отгатна, да разреша нещо. Бия си шега (разг.) — шегувам се, подигравам се. Един бие тъпана, друг събира парсата (погов.) — един работи, друг има полза.