|
благ, -а, -о, прил. 1. Който има качество на доброта; кротък, добър, добродушен. Той беше рус, хубавеляк, еднакво благ и внимателен с всички. Йовков. 2. Който изразява доброта; мил, нежен. Да те пресрещне старата на прага / и, сложил чело на безсилно рамо, / да чезнеш в нейната усмивка блага / и дълго да повтаряш: „мамо, мамо“. Дебелянов. Блага дума железни врата отваря. Погов. 3. Диал. Сладък, вкусен. Ябълки червенки, / хубавички са! / А какви са благи, / сладост чудеса! П. Р. Славейков. □ Блага ракия — топла и подсладена ракия, с която обикновено се черпи на сватба, когато невестата е излязла девствена. Блага папрат (бот., диал.) — сладка папрат. Polypodium vulgare.
|