благовèрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Църк. Епитет на искрен привърженик на християнската църква. || Истор. За българските царе — привързан към православната църква. 2. Ирон. За съпрузи — верен, привързан. Благоверната ми съпруга.