благодàтен, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от благодат; плодоносен, плодотворен. Зарадва ги той с благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме леляната в душа надежда за плодовита жетва. Елин Пелин. Благодатно слънце. Благодатен труд.