благоразỳмен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който проявява благоразумие; разумен. Той е твърде благоразумен, пресметлив, добър къщовник. П. П. Славейков. Благоразумен човек. 2. Който съдържа благоразумие. Благоразумна постъпка. Благоразумен съвет.