|
благорòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който притежава и проявява качества на висока нравственост, честност и откровеност. Какъв благороден българин! — каза Рада покъртена. Вазов. Благороден човек. Благородно сърце. || Който издава, отразява такива вътрешни качества. Благородна осанка. Благородно чело. 2. Който е проява, израз на висока нравственост, честност. Благородна постъпка. Благородно съревнование. 3. Остар. Който има аристократически произход. Загина Асен благородни, ударен в сърцето от пъклен ханджар. Вазов. □ Благородни газове (хим.) — газове, които обикн. не влизат в химически съединения. Благороден камък — скъпоценен камък. Благородни метали (хим.) — метали, които не се окисляват (злато, сребро, платина).
|