|
благословèн, -а, -о, прил. 1. Който е достоен за похвала и благодарност. Благословена и свещена е войната, / единствено кога окови тя троши! К. Христов. 2. Който носи благодат и изобилие. Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие. Каравелов. Благословен труд.
|