благословѝя ж. 1. Пожелание, обикн. обредно, за успех, благополучие и пр. Янка целуна ръка на свекър и на свекърва и последи колата, изпращана от старците с благословия. Елин Пелин. И когато Колчо се наведе да му целуне ръка, той от все сърце му даде благословията си. Влайков. 2. Прен. Благодат, щастие. Народът почна да гледа на труда не като на мъка, а като на благословия. Елин Пелин. 3. Рел. Правене на кръстен знак, с който се призовава божията благодат. Той биде предаден от един поп! / ... / на кого ръката не благословия, / а издайство свърши. Вазов. □ Давам благословията си за нещо (разг.) — одобрявам, разрешавам нещо. С благословията на някого (разг.) — със съгласието, с одобрението на някого.
|