блàгост, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество на сърдечен, мил човек; доброта, кротост. Усмихваше се с благост, доброта. Йовков. Той ме порази с някаква кротост, благост и с приветлив характер. Вазов. 2. Диал. Сладост. Извор щастие познава, / жадник стан кога привие / и от него се напие / и му благостта познава. П. П. Славейков.
|