|
блàжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е приготвен с хранителни вещества от животински произход (месо, мас, масло, яйца, мляко и др.). Блажно ядене. 2. Като същ. ср. блàжно, мн. няма, — блажно ястие. Дай тогава блажно: донеси печеното прасе. Вазов. 3. Който съдържа мазнина или масло; мазен, маслен. Блажна боя. || Изцапан с мазнина. Блажни съдове.
блажèн, -а, -о, прил. 1. Изпълнен с блаженство; щастлив, честит. Но ето вест дойде за път към родний край. / О, час. честит. блажен! Вазов. Блажен баща. 2. Който изразява блаженство. Блажена усмивка.
|