блазè нареч. Обикн. с кратките дателни форми на личните местоимения ми, ти, му и пр. — за облажаване, за завиждане: честит съм, щастлив съм. Блазе му, който умее / за чест и воля да мъсти. Ботев. Блазе ви, завиждам ви! Я в какви места живеете, каква красота, какъв въздух. Йовков.
|