блàзня, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Силно привличам; съблазнявам, изкушавам. В студената и ветровита нощ нищо тъй не блазни и привлича, както светлият прозорец на някое човешко жилище. Йовков. Имаше нещо раздразнително и сладко парливо в погледа и усмивката на тая жена, която привличаше, която блазнеше, която магьосваше. Вазов.
|