блàто, мн. блатà, ср. Място със застояла вода, обикн. обрасло с водни растения. Близо до тоя пост имаше малък залив, който навътре в сушата се обръщаше на блато, обраснало с висока тръстика. Йовков. || Обр. Поквара. Потънал е в блатото на удоволствията и парите.
|