блèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За човешко лице — без руменина, без естествена червенина; изпит, измъчен. Лицето на Павел беше бледно, слабо и болничаво. Елин Пелин. Един монах тъмен, непознат и бледен, / пред лампа жумеща пишеше наведен. Вазов. 2. Със слаб, неярък цвят или блясък. През листето с тайнствена усмивка / надникне, скрий се бледната луна. К. Христов. Бледна светлина. Бледна боя.
|