|
бледнèя, -èеш, мин. св. бледня̀х, несв., непрех. 1. Ставам бледен; побледнявам, избледнявам. През дърветата небето на изток повече побеляваше, звездите бледнееха. Вазов. 2. Прен. Чезна, губя силата си. Спомените бледнеят. 3. При съпоставяне — изглеждам незначителен, нищожен. И най-вълшебният сън бледнее пред очарованието, в което ни се вестяваше България, ликуваща с изпълнения блян на петвековни въжделения. Величков.
|