бледо-. Първа съставна част на сложни прилагателни за означаване на цвят със слаба, не-ярка отсянка, напр. бледосин, бледочервен, бледорозов и др. Свещта печално клати и стреля пламък бледожълт. Вазов. Няколко стари върби спускаха бледозелените си клонища до един прозорец. Вазов.
|