бленỳвам, -аш, несв., непрех. Унасям се в блянове по нещо; мечтая, копнея за нещо. Аз търся в тоя красен свят / душа да любя — да ме люби. /.../ За таз душа, душа една / бленувам, мисля и лудея. Вазов.