блестя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, несв., непрех. 1. Издавам или отразявам ярка светлина; светя, лъщя. А недалече пролетният вятър / люлее ниви, слънцето блести. Вапцаров. Сърпът блестеше в ръцете й. Елин Пелин. 2. Прен. Правя силно впечатление; отличавам се, изпъквам. Да, искам да бъда царица, искам да блестя в палата. Вазов. И борческата, / героична твоя (на Варшава) слава / с невиждан блясък / над света сега блести. Багряна.
|