блестя̀щ, -а, -о и (остар.) -е, прил. 1. Който блести, лъщи. Беше вече съвсем светло и цялото поле се белееше, покрито с дебела слана, блестяща и чиста като сребро. Йовков. Представям си блестящите, гладки и тихи, като повърхността на огледалото, вълни. Вазов. 2. Прен. Великолепен, прекрасен. Блестящи доказателства. Блестящ оратор.
|