блещỳкам, -аш, несв., непрех. Блестя слабо с трепетна неравномерна светлина; мъждея. Само далеч блещукат слаби светлинни — може би села или складове. Л. Стоянов. Звездите блещукаха като живи брилянти на небето. Вазов.